Неразумни модели на мислене
Неразумни модели, които ви правят нереалистично оптимистични.
Оптимизмът е естествен импулс в процеса на мислене. Прекаленият оптимизъм е необработена и небалансирана енергия. Твърде оптимистично настроените хора са по-склонни да се впускат във фантазии. Въпреки, че истински харесват другите, хотрата с този начин на мислене често се чувстват дълбоко самотни.Когато следвате мисловни модели, които ви правят прекален оптимист, губите контрол над емоциите си. Ако не бъде хармонизиран, този импулс може да причини емоционално изтощение. Вътрешната паника и тревожност могат да доведат до предразположеност към рак на гърлото, дробовете или щитовидната жлеза, болки в долната част на гърба, мигрена, пристъпи на фобия.
Мисловни модели, които водят до страхове, мрачно настроение и депресия.
Всеки човек се чувства изплашен и потиснат в някои моменти от живота си. Но когато мисловният модел започва да се върти около тези състояния, обикновено се появява страхът от общуване с другите. Концепцията за стеснителността до известна степен отразява това преживяване, но в сърцевината на този страх от общуване се крие дълбоко чувство за самота и изоставеност. Ако не бъде излекуван, такъв човек може да стане по-натък в живота си склонен към пристрастяване към алкохол, наркотици, психично заболяване, проблеми с кожата и централната нервна система.
Мисловни модели, при които се съсредоточавате само върху материалните резултати като пари, кариера и връзки.
Ако богат човек гледа в една единствена посока, мислейки само за работа и пари, това се корени в липсата на вяра в собствените си постижения: дълбоко в себе си той се чувства безполезен. Други се съсредоточават изключително върху интензивната си връзка с някой човек или група. Това е така, защото искат да харесват и уважават себе си. Хората към които насочват вниманието си, са огледала, отразяващи представата, която личността иска да създаде за себе си и да повярва в нея. Следващите този модел на мислене са податливи на артрит, ревматизъм,инфекциозни и нервни заболявания, рак на жлъчния мехур и дебелото черво.
Мисловни модели, свързани с пристрастеност към физически и сексуални действия.
Този начин на мислене не е свързан със стремеж към емоционална близост, а с неосъзнато чувство за загубена връзка с духовните енергии на собствената личност и околния свят. Такива хора се пристрастяват към физически или сексуални действия, търсейки жизненост и енергия и за да се чувстват свързани със света и живи. Характерни за мислещите по този начин са болестите на опорно-двигателния апарат, внезапни присъпи на депресия, мъчително чувство на самота.
Мисловни модели, които водят до съсредоточаване върху духовни, артистични или религиозни занимания и отричане на материалния свят, културната среда и влиянието и върху човека.
Този мисловен модел се появява поради обсебеност от търсенето на истината и смисъла и преследване на тази цел по неразумен и непродуктивен начин. Духовната трансформация, усилията в областта на изкуството или увлечението по религията, произтичат от някаква форма на взаимодействие с със собствената културна среда, материалната действителност и изкуството. Те са катализатори и проводници, чрез които в живота се утвърждават конструктивни и утвърждаващи модели на мислене. Човек, който мисли по този начин, е сконен на всякаква вид пристрастеност, психични заболявания, всички форми на рак и състояния, увреждащи репродуктивните органи, очите и зрението. Склонен е да проявява ненавист към човечеството, незачитане на властите и културна нетолерантност.
Когато опознавате тези негативни мисловни модели, вие ще започнете да пречиствате съзнанието си от подобни неубоздани мисли и емоционална болка, която причиняват. Можете да го постигнете като надникнете дълбоко в себе си за няколко минути всеки ден и размишлявате дали някой от тях действа във вас. Изненадващо бързо ще получите прозрение как такива мисловни процеси влияят върху характера ви, а също и как вие влияете върху другите хора. Ще осъзнаете, че вече се отнасяте по-отговорно към начина, по който мислите и постъпвате, пред себе си и пред околните.
Източник: Кристофър Хансард, Тибетското изкуство на живота
