Да си спомним истинската същност означава да си възвърнем автентичната сила, която сме изгубили, когато сме излезли от идеалното състояние на новороденото дете и сме тръгнали по този наш, изпълнен със страхове свят - свят, който ни е провокирал по пътя. А този процес на покварване е причината всички да виждаме една илюзия. Между истината за живота и човешкото възприятие се образува филтър. Този филтър или личният контекст се състои от всички лъжи, на които са ни учили. Онова, което виждаме, не е истината, а смесица от всички начини, по които околните са ни учили да възприемаме света, независимо колко добри намерения са имали.
Раждаме се автентични и чисти. Раждаме се безстрашни и с широко отворени сърца. Изоставяме автентичността и се превръщаме в хората, които не сме. Приемаме вярванията, ценностите и поведението на околните. Създаваме форма на социален Аз, слагаме фалшива маска на личността. Личността ти не е истинска, тя просто е нещо, което си създал, за да те харесват - не за да те обичат. Сложил си една социална маска от страх.
Животът на повечето хора се управлява от детето в тях, което жадува за любов. То се страхува, че няма да го обичат. Изменяме на самите себе си. Прекъсваме единството, което ни изолира и ограничава живота ни.
Движещата сила във всичко е СТРАХЪТ!
Затова е толкова важно да работим върху себе си. Ако извършим вътрешната работа, необходима да преодолеем страховете, които ни управляват, преместваме тези сенки в светлината на човешката будност. Щом осветиш сянката, тя изчезва. Страхът ни напуска. Там, където е имало страх, ще има ЛЮБОВ.
За да се освободим от страховете, първо трябва да ги разпознаем. Те често се крият зад гняв, омраза, завист или дори апатия. Всеки страх е просто липса на осъзнатост. Когато му дадем име, когато го погледнем с разбиране, той губи силата си. Истинската трансформация започва с приемането. Приемането на себе си такива, каквито сме, без нужда да се вписваме в чужди очаквания.
Осъзнаването на илюзията, в която сме живели, е болезнен, но необходим процес. То ни кара да се обърнем навътре, да преоткрием себе си и да се свържем с автентичността си. Това пътуване не е лесно, но е пътят към свободата. Пътят към любовта. Когато страхът изчезне, сърцето се отваря, а животът се изпълва със светлина. Това е моментът, в който започваме да живеем истински, а не просто да съществуваме.
Любовта е същността ни. Тя е нашето естествено състояние. Всичко, което трябва да направим, е да се освободим от страха и да си позволим да бъдем това, което винаги сме били – чисти, свободни и истински.
